ИЗУМРУДЕНИТЕ СКРИЖАЛИ НА ТОТ АТЛАНТА. ВТОРИ СКРИЖАЛ

Залите на Аменти

Дълбоко в сърцето на Земята лежат Залите на Аменти, дълбоко под островите на потъналата Атлантида, Залите на Мъртвите и Залите на Живите, окъпани в огъня на безкрайното Цяло.

Отдавна в минали времена, изгубени във времепространството, Децата на Светлината погледнаха към света. Видяха те децата човешки в тяхното робство, поробени от силата, която идва от отвъдното. Знаеха те, че само свободен от робство може да се издигне човек от Земята към Слънцето. Долу те слязоха и сътвориха тела по подобие човешко. И след сътворението си способните на всичко рекоха: „Ние сме тези, които създадени сме от космическия прах и наследихме живот от безкрайното цяло; живеем в света като човешки деца, подобни на тях, но все пак различни.”

После, за да си намерят място, което да обитават, дълбоко под земната кора, с тяхната сила те прорязаха огромни пространства, отделени от децата човешки. Оградени от техните сили и мощ, скриха те от разруха Залите на мъртвите.

Рамо до рамо тогава изпълниха те отгоре с Живот и Светлина други пространства. Тогава те построиха Залите Аменти, та да могат вечно там те да обитават и до края на вечността да живеят.

Трийсет и двама бяха децата, синовете на Светлината, които дойдоха сред хората, за да освободят от робството на мрака онези, които бяха свързани със силата на отвъдното.

Дълбоко в Залите на живота расте цвете пламтящо, разрастващо се, изместващо мрака. Поместено в центъра като лъч със сила велика, то дава Живот, Светлина дава, изпълва със сила всички, които идват до него. Има около него тронове, два и още трийсет, места за всяко от Децата на Светлината, тъй разположени, че да се къпят в неговото лъчение, да се изпълват с Живот от вечната Светлина. Отново и отново те поставяха там своите новосъздадени тела, та да ги изпълнят с Духа на живота. Сто години на всеки хиляда трябва Животът, Светлина даващ, да гори в телата им, ускоряващ, пробуждащ Духа на живота.

Там в кръга от еон в еон  седят Великите учители, живеещи непознат за човеците живот. Там в Залите на живота те спят;  и свободно тече Душата им през телата човешки. Отново и отново, докато телата им спят, въплъщават се те в телата човешки, учейки и водейки ги напред и нагоре, от мрак в Светлина. Там в Залата на живота, изпълнени с тяхната мъдрост, непозната за човешките раси, вечно живеещи до студения огън на живота, седят Децата на светлината. Ще дойде време и те ще се пробудят; от дълбините ще дойдат на хората светлина да дадат, безгранични сред ограничените.

Който сам е израснал от мрака и сам се е издигнал от нощта в светлина, свободен е той от Залите на Аменти, свободен от Цветето на светлината и на живота. Тогава, воден от мъдрост и знание този човек се превръща в Господар на живота. Там той може да пребивава сам с Учителите, свободен от връзките с мрака на нощта.

Вътре в лъчистото цвете седят седмината Властелини от времепространството над нас, помагат и водят те децата човешки през времето по пътя към безкрайната Мъдрост. Могъщи и чудати са те, сами в своята сила, мълчаливи всезнаещи, черпещи сила от Живота, различни, но единни с Децата на светлината.

Пазители и стражи са те на силата на човешкото робство, готови да освободят хората, които достигнат светлината. Първи и най-величествен седи Властелинът на властелините, Скритото присъствие, безпределният Девет, господстващ над другите от всеки космически цикъл; той оценява и наблюдава прогреса на хората.

Под него седи Властелинът на циклите; Три, Четири, Пет, Шест, Седем, Осем, всеки със своята мисия, всеки със своята сила. Те ръководят и насочват съдбата човешка. Там седят те  величествени и силни, свободни от пространство и време. Не от този свят са те и все пак сродни са му – Старшите братя на човешките деца. Съдят и оценяват те с тяхната мъдрост и наблюдават придвижването на Светлината сред хората.

Там пред тях поставен бях от Обитателя и видях го как се слива с Единния горе. После до мен достигна силният му глас:

- Велик си ти, Тот, измежду децата на хората. Свободен си отсега нататък от Залите на Аменти, бъди Господар на живота сред човешките деца. Не ще вкусиш смъртта, освен ако не я пожелаеш, и живот ще пиеш до края на Вечността. Отсега нататък те чака живот на тебе подвластен. Отсега нататък Смъртта на повика на ръката ти ще откликва. Бъди тук или си върви, както пожелаеш, открита е Аменти за Слънцето човешко. Вземи живота в този вид, който желаеш, Дете на Светлината, сред човеците израсло. Избери своя труд, че всички души трябва да се трудят и никога да не оставят  пътеката на Светлината. Една крачка само извървя по дългия път нагоре, а безкрайна е планината на Светлината. Всяка стъпка към върха само го прави по-висок и всеки напредък само отдалечава целта. Приближавай се все към безкрайната Мъдрост и целта все в безкрая ще чезне. Свободен си сега от Залите на Аменти, за да вървиш ръка за ръка с Властелина на света, единни с обща цел, вечно работещи, носители на Светлината на човешките деца.

Тогава от своя трон пристъпи един от Учителите, хвана ме за ръка и ме поведе през всички Зали на дълбоко скритата земя. Поведе ме той през всички Зали на Аменти да ми покаже тайните, които скрити са за човека. През тъмен проход поведе ме той надолу в Залата, където седи черната Смърт. Огромна като космоса разкри се великата Зала пред мен, оградена от мрачни стени, но изпълнена вече със Светлина.

Пред мен изникна велик трон от тъма, на него седеше забулената фигура на нощта. По-мрачна от мрака бе величавата фигура, по-тъмна бе от нощта. Пред нея тогава спря Учителят, изричайки Словото, което извиква Живот:

- О, владетелю на мрака, водач по пътя на Живот в Живот, пред теб е утринното Слънце. Освободи го от вечната власт на нощта. Не извиквай пламъка му в нощния мрак. Познай го и виж го, той е един от нашите братя, издигнат от мрака в светлината. Освободи пламъка му от неговото робство, нека свободно гори в нощния мрак.

Тогава от фигурата се вдигна ръка и разпростря се пламък, все по-чист и ярък. В миг вдигна се завесата от мрак над залата. Тогава във великото пространство пред мен от черната нощ изникнаха пламък след пламък. Несметни милиони изскачаха пред мен. Някои се разгаряха като огнени цветя, други излъчваха бледо сияние, едва мъждукащи в нощта. Едни гаснеха бързо, други изникваха от искряща светлина. Всеки скрит зад завеса от мрак и при все това неугасващ. Приближаващи и чезнещи като пролетни светулки, изпълниха те пространството със Светлина и Живот.

Тогава разнесе се глас, величествен и тържесвен:

- Тези светлинки са човешки души, разгарящи се и гаснещи, вечно съществуващи, променливи, но живи, от смърт в живот. Когато разцъфтят в цвете и достигнат зенита на растежа в техния живот, бързо тогава спускам аз моята завеса от мрак, покривам ги и ги променям в нови форми на живот. Неспирно те растат от епоха в епоха, а пламъкът им се усилва и все по-голяма сила осветява мрака, притихнал е той в завесата на нощта, но все пак вечно гори.

Аз, Смъртта, идвам, но не оставам завинаги, защото вечният живот съществува във всичко; само препятствам аз по пътя, бързо победена от безкрайната светлина. Пробуди се, о, пламък който все навътре гориш, разгори се и снеми завесата на нощта.

Тогава сред пламъците в мрака там се издигна един, който разпростря се все по-ярък, стесни нощта и накрая остана само Светлина. Тогава заговори моят водач, гласът на Учителя:

- Виж твоята собствена душа, как расте в светлината, завинаги свободна вече от Господаря на нощта.

Напред ме проведе той през огромни пространства, изпълнени с тайните на Децата на светлината; тайни, които никой човек не ще нивга узнае, докато и той не стане Слънце от светлина. После назад ме отведе в светлината от Залата на светлината. Коленичих пред великите Учители, господарите на всичко във висшите цикли.

- Свободен си от Залите на Аменти. Избери своята работа сред човешките деца.

Тогава аз отговорих:

- О, велики учителю, позволи ми да бъда учител на хората, да ги водя напред и нагоре, докато те също се превърнат в светлина сред човеците; свободни от завесата на нощта, която ги покрива, осветяващи с пламъка си хората в тъмнината.

Рече ми тогава гласът:

- Тъй да бъде. Върви според твоята воля. Господар си ти на съдбата си, свободен да приемаш или отхвърляш. Бъди силен, бъди мъдър. Сияй със светлината си сред децата човешки.

Поведе ме нагоре тогава Обитателят. Отидох отново сред децата човешки, да ги уча и да им показвам частица от моята мъдрост; Слънце от Светлината, огън сред хората.

Сега отново вървя по пътя надолу и търся светлината в мрака на нощта. Приеми и съхрани моята история, нека води тя децата човешки.

Източник: zahariada.com

КАРЛ ЮНГ - 27 ПРОЗРЕНИЯ

Швейцарският психолог и психиатър Карл Густав Юнг е една от най-загадъчните и противоречиви личности на 20 век. За някои той е сред най-големите мислители на времето си, от други е обвиняван в псевдонаучен мистицизъм заради работата му с алхимични текстове и интереса му към Ведическите традиции на Изтока, астрологията и религиите. Дори и най-големите му опоненти обаче не могат да отрекат с лека ръка огромните му енциклопедични познания и интереси в областта на митовете, сънищата, философията, психологията и антропологията, а също и ранния му принос в психиатрията.

Предлагаме ви една интересна селекция от прозрения на Карл Густав Юнг, върху които си струва да помислим.

1. Нашата психическа структура повтаря структурата на Вселената и всичко случващо се в Космоса се повтаря в безкрайно малкото и единствено пространство на човешката душа.

2. Всички най-висши добродетели, както и най-огромните злодеяния са индивидуални.

3. Човек е способен да преодолее абсолютно невъзможни трудности, ако е убеден, че това има смисъл. И претърпява провал, ако при всички нещастия е принуден да признае, че играе роля в приказка, разказана от идиоти.

4. Дори и в най-щастлив живот не може да няма част мрак - думата щастие би загубила смисъла си, ако не се уравновесяваше от скръбта.

5. Казват, че нито едно дърво не може да стигне до Рая, ако корените му не стигнат до Ада. Двупосочното движение е заложено в същността на махалото.

6. Най-тежкото бреме на плещите на децата е неизживяният живот на техните родители.

7. Проблемите се решават, когато човек започне да разбира, че междуличностните конфликти често възникват заради различното възприемане на света, а не заради егоцентризъм или зла умисъл.

8. На Изток няма конфликт между религията и науката, защото науката там не се основава на възторжена страст към фактите, а религията не се опира единствено на вярата. На Изтока са присъщи религиозното познание и познавателната религия. При нас човек е несъизмеримо малък и изцяло се уповава на милостта на Бога, която е всичко. Там човек е Бог и той така се спасява.

9. Всеки вид зависимост е лош – независимо дали от алкохола, наркотиците или идеализма.

10. Сънят е скрита малка вратичка, водеща в най-потайните и съкровени ъгълчета на душата, която се отваря в космическата нощ.

11. Ако не осъзнаваме какво се случва вътре в нас, то отвън ни се струва, че това е съдба.

12. Индианците ми разказаха, че всички американци са луди и разбира се, ги попитах защо? „Защото те говорят сякаш мислят с главите си. Нормалният и здрав човек не мисли с главата си. Ние мислим със сърцето."

13. Дълбоко в душата си ние никога не знаем какво в действителност се е случило.

14. Много кризи в живота ни имат дълга подсъзнателна история. Ние преминаваме през нея крачка по крачка, без да осъзнаваме опасността, която се натрупва. Но това, което ние съзнателно се опитваме да не забележим, често се улавя от подсъзнанието ни и тази информация се предава под формата на сънища.

15. Предизвикващият безпокойство предмет е първата крачка към изкуството.

16. Всичко, което ни дразни у околните, всъщност ни води към самоопознаване.

17. Да бъдеш луд е социално понятие; за да се разпознаем менталните разстройства, ние използваме социални мерки.

18. Вярвате ли в Бог? Аз не вярвам, аз знам.

19. Обратното на любовта не е омразата, а властта.

20. Фанатизмът е признак на потиснато съмнение. Ако човек е наистина убеден в своята правота, той е абсолютно спокоен и може да обсъжда противоположната гледна точка без негодувание.

21. „Нормалният човек" – това е идеалната цел за неудачниците – за всички, които са под общото ниво на приспособимост.

22. Хората растат като растенията – някои на сянка, други на светлина. Има много такива, на които е нужна сянка, а не светлина.

23. Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота.

24. Светът не съществува сам за себе си, той е такъв какъвто ми изглежда.

25. Срещата на два характера е като взаимодействието между две химически вещества: ако има реакция и двете се трансформират.

26. Вашият взор ще се проясни едва тогава, когато успеете да погледнете в собствената си душа.

27. Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде. Ако не е – животът свършва.

Из ЗВЕЗДНИЯТ ЧОВЕК на ДЖОН БЕЙНС

Из "Звездният човек " на Джон Бейнс


„Говори ви Изида, Господарка на природните тайни.

Ти, новодошлият, който се стремиш да преминеш вратите на посвещението, и ти непосветеният, който ще четеш това послание от чисто любопитство, успокой духа, освободи ума, овладей чувствата си.Отдалечи се от светския глъч и потърси убежище в собствения си Аз, за да прескочиш прага, който води безопасно към дома на боговете. Захвърли предразсъдъците, отърси се от егоизма, отдалечи се за момент от себелюбието и прибързаните решения и преценявай със спокойни очи.

Не се страхувай от нищо, освен от себе си, не се съмнявай в нищо, освен в повърхностните си преценки, не отричай нищо без размисъл. Откъсни се от тълпата, която замъглява мисълта ти.Бъди това, което си и мисли сам.Не ограничавай себе си.

Ти, търсачо на чудеса, ти, желаещият посвещението, не гледай в далечината. Събери силата, която е в теб. Забрави за Индия и Тибет. Не призовавай Бог, Алах  и Исус. Онова, което търсиш е точно там, където си.Да, спри да гледаш навън и насочи поглед дълбоко в себе си. Настрой усещанията си, изостри сетивата си и там, в центъра на твоето същество, си ти-твоят Аз, твоята истинска същност, истината зад илюзията, безсмъртната енергия, вдъхваща живот на прахта, която си ти. Погледни с вярност и преклонение, защото идва светлина и тази светлина, която те заслепява е Бог. Чуй какво ти повелява тя:”Аз съм пътят, Аз съм животът!”.

Но …внимавай! Не можеш да погледнеш Бог в лицето без да умреш! Желаеш ли да продължим? Мога да ти направя голям подарък. Предлагам ти …смъртта! Не трепери, тази смърт е дар за безсмъртните.Нея ти дарява птицата-феникс, която се ражда от пепелта.За да бъдеш трябва да не бъдеш.За да се родиш и да бъдеш, трябва първо да умреш.Ако постигнеш това ще се наричаш двуроден. Не отхвърляй предложението ми, обмисли го добре. По-хубаво е да умреш сега , отколкото да очакваш смъртта. Не мисли, че си ненакърнен. Тъкмо обратното, всички пътища водят към мен! Ако ме пренебрегнеш, ще бъдеш сираче, което не знае родителите си. За теб има само два пътя. Или да те погълна или да се слееш с мен. Този избор можеш да направиш само ти.

Ако решиш да бъдеш погълнат, посвети живота си на насладите. Изпий и последната капка на чашата на удоволствията. Заглуши в съзнанието си гласа на духа, отдай се на животинското и се радвай на чувствените сладости на материята. И тъкмо когато най-малко очакваш, ще настъпи мига на върховния канибализъм. Да не би да мислиш, че ще изпитам съжаление към теб? Не се заблуждавай , аз нямам чувства. Аз съм отвъд насладата и болката, отвъд доброто и злото. Приличам на слънцето, което сутрин изгрява, за да свети с еднаква сила над всичко. След смъртта ти от теб ще остане само реликва и спомен…, а после и спомен няма да има.

Ако желаеш да се ожениш за мен, трябва да си готов за смъртта на посвещението. Трябва да преминеш през изпитанията, които ще ти изпрати Сфинксът, безмилостно безразличен към духовната  ти смелост и добрия ти нрав. Аз се отдавам само на този, който се е качил до Разпятието, отблъсквайки нападението на четирите стихии. Обичам са онзи, който е изпил горчивата чаша на предателството, презрението и подигравките на преследването, клеветата и хулите. Обичам посветените, които смело отстояват и понасят самотата на духа в един животински свят. Ти идваш при мен след като си изпитал клеветата и хулите- изпитания избрани от въздушната стихия;след ударите и преследването – изпитанията на земната стихия; след плътските изкушения и пороци-изпитания на водната стихия; след като си овладял развихрените страсти на огнената стихия.

Това четириединство съответства на четирите края на кръста, на който е разпънат Исус Христос, един от онези дошли при мен. Но живели са и други, още по-велики, само че тайно. Никой не знае за тяхното съществуване, защото така е по-добре за работата им.

Не вярвай, че в света съществуват веднъж или дваж родените.За нещастие някои са родени веднъж и половина или са недоносчета. Внимавай да не се подмамиш по лъжите им, защото такива същества не са нито непросветени, а само имитация на учителите - полумъдреци, нечисти и проповедници, последователи на мъртвите папируси и черната магия, които ме желаят и се хвалят, че ги обичам, а не заслужават и усмивката ми. Някои носят сари или туника, други – свещеническо расо, трети – франкмасонски одежди. Някои претендират, че единствено те знаят истината и имат монопол върху нея. Те твърдят, че са ми приятели, но са всъщност само просяци, молещи за трохите от мъдростта. Второто раждане не се постига със стойки и медитация, със саркофага на празни символични  церемонии или по милостта на Светия дух.

Ако ме презреш, ще дам благословията си да продължиш по пътя, който ти е предопределил да бъдеш храна за боговете. Не на всекиго е дадено да бъде човек, някои могат да бъдат само животни и по-лошо дори – растения. Ако идваш при мен от любопитство, размисли добре. Лесно е да си прибързан в онова, което не познаваш. Ако нямаш достатъчно смелост, върни се. Скрий се зад бронята на гордостта и суетата си, задоволи се да гледаш надолу към земята, както правят ближните ти. Ако не си готов нв се стреми да видиш лицето ми. Жлочест е онзи обладан от животинска алчност и празно любопитство, се взира в отражението ми, защото никога няма да ме забрави и ще умре с копнежа да ме притежава.

Ако си готов, ако имаш очи да ме видиш и уши да ме чуеш, ако намеренията ти са чисти и благородни, върви без да се колебаеш и знай, че в мига в който прекрачиш тайния праг, ще те чакам страстно, както млада невяста чака първата си любов. Тази книга може да ти помогне. Може би тя е тайната врата, която мнозина търсят и малцина намират. Търси и ще намериш. Не се моли на боговете, бори се за мен. Ще ме покориш със силата на решителността си, а не с молитви”.

СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА

"Принципите на Истината са Седем; този, който ги познава с разбиране, притежава Универсалния ключ, пред чието докосване всички Врати на Храма бързо се отварят." Кибалион

Седемте Херметични принципа, върху които се основава цялата Херметична философия, са следните:

I. Принципът на менталността

II. Принципът на съответствието

III. Принципът на вибрацията

IV. Принципът на противоположностите

V. Принципът на ритъма

VI. Принципът на причината и следствието

VII. Принципът на рода

Тези Седем принципа ще бъдат разгледани и обяснени в хода на уроците. Сега обаче ще дадем кратко обяснение на всеки от тях.

I. ПРИНЦИПЪТ НА МЕНТАЛНОСТТА

"ЦЯЛОТО е УМ; Светът е Ментален." Кибалион

Този Принцип е въплъщение на истината, че "Всичко е Ум". Той означава, че ЦЯЛОТО (което е Субстанционалната реалност, лежаща в основата на всички външни явления и прояви, които ние познаваме с имената "Материалния свят", "Феномените на Живота", "Материя", "Енергия"; накратко, всичко това, което е видимо за материалните ни сетива) е ДУХ, който сам по себе си е НЕПОЗНАВАЕМ и НЕОПРЕДЕЛИМ, но който може да се разглежда и да се приеме за УНИВЕРСАЛЕН, БЕЗКРАЕН, ЖИВ УМ. Той обяснява също така, че целият феноменален Свят, или Вселена, е просто едно Ментално творение на ЦЯЛОТО, подчинено на Законите на сътворените неща, и че Светът като цяло и всички негови части, или единици, притежават свое битие в Ума на ЦЯЛОТО, в който Ум ние "живеем, движим се и притежаваме свое битие". Този Принцип, формулирайки Менталната природа на Света, лесно обяснява цялото разнообразие от ментални и психически феномени, които заемат такава голяма част от общественото внимание и които без подобно обяснение са неразбираеми и не се поддават на научна трактовка. Разбирането на Великия Херметичен принцип на менталността позволява на индивида лесно да схване законите на Менталния Свят и да приложи същите за собственото си благополучие и напредък. Херметичният ученик има въз можност да приложи интелигентно великите Ментални закони, вместо да ги използва по случаен начин. Разполагайки с Универсалния ключ, ученикът може да отключи многобройните врати на менталния и психически храм на знанието и да влезе свободно и с разбиране в него. Този Принцип обяснява истинската природа на понятия като "Енергия", "Сила" и "Материя"; защо и как всички те са подвластни на Овладяването на Ума. Един от старите херметични Майстори преди много години пише: "Този, който схване истината за Менталната природа на Света, е напреднал значително по Пътя към Майсторството. " И тези думи са толкова верни днес, колкото и по времето, когато са били написани за първи път. Без този Универсален ключ Майсторството е невъзможно и ученикът чука напразно на вратите на Храма.

II. ПРИНЦИПЪТ НА СЪОТВЕТСТВИЕТО

"Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе." Кибалион

Този Принцип олицетворява истината, че винаги съществува Съответствие между законите и явленията от различните нива на Съществуването и Живота. Старата Херметична аксиома, изложена в тези думи, е: "Каквото горе, това и долу; каквото долу, това и горе. " Схващането на този Принцип дава на индивида средствата за решаване на множество неясни парадокси и скрити тайни на Природата. Съществуват нива, които са извън възможностите на нашето разбиране, но когато приложим Принципа на съответствието към тях, сме в състояние да разберем много от това, което иначе би било неразбираемо за нас. Този Принцип има универсално приложение и проявление на различните нива на материалния, менталния и духовния свят - той е Универсален закон. Древните херметици разглеждат този Принцип като един от най-важните мисловни инструменти, чрез който човек е в състояние да надзърне зад преградите, скриващи от погледа Непознатото. Използването му позволява дори да се отмести Булото на Изида до степен, че да може да се хвърли поглед към лицето на богинята. Точно както познаването на принципите на геометрията позволява на човека да измери отдалечените звезди и техните движения, докато се намира в своята обсерватория, така познаването на Принципа на съответствието позволява на Човека да прави разумни заключения от Известното към Неизвестното. Изучавайки монадата, той разбира архангела.

III. ПРИНЦИПЪТ НА ВИБРАЦИЯТА

"Нищо не е в покой; всичко се движи; всичко вибрира." Кибалион

Този Принцип олицетворява истината, че "всичко е в движение", "всичко вибрира", "нищо не е в покой" - факти, които съвременната наука потвърждава и които всяко ново научно откритие доказва. И все пак този Херметичен принцип е формулиран преди хиляди години от Майсторите на древен Египет. Той обяс нява, че различията между различните прояви на Материята, Енергията, Ума и дори Духа са резултат главно от различната честота на Вибрацията. От ЦЯЛОТО, което е Чистият Дух, надолу до най-грубата форма на Материята всичко трепти - колкото по-силна е вибрацията, толкова по-високо е нейното място в скалата. Вибрацията на Духа е с такава огромна сила и честота, че на практика той е в покой - точно както едно бързовъртящо се колело изглежда неподвижно. На другия край на скалата са грубите форми на материята, чиито вибрации са толкова бавни, че изглеждат неподвижни. Между тези два полюса са разположени милиони вибрации с различна честота. От частицата и електрона, атома и молекулата, до световете и вселените, всичко вибрира. Това е истина и за нивото на енергията и силата (които не са нищо друго, освен различни степени на вибрация), и за менталните нива (чиито състояния зависят от вибрацията), и дори за духовните нива. Разбирането на този Принцип, с подходящите формули, позволява на херметичните ученици да контролират собствените си мисловни вибрации, както и тези на другите хора. Майсторите също прилагат този Принцип за овладяването на природните явления по различни начини. "Този, който разбира Принципа на вибрацията, държи скиптъра на силата", казва един от старите автори.

IV. ПРИНЦИПЪТ НА ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИТЕ

"Всичко е двойствено; всяко нещо притежава два полюса; всяко нещо има своя противоположност; еднаквото и различното са едно и също; противоположностите са еднакви по своята природа, но са различни по степен; противоположностите се привличат; всички истини са полуистини; всички парадокси могат да се помирят." Кибалион

Този Принцип е олицетворение на истината, че "всичко е двойствено", "всяко нещо притежава два полюса", "всяко нещо има своя противоположност", като всяко от тези твърдения представлява стара Херметична аксиома. Той обяснява старите парадокси, които са обърквали толкова много хора, формулирани по следния начин: "тезата и антитезата са тъждествени по своята природа, но се различават по своята степен"; "противоположностите са еднакви, различавайки се единствено по степен"; "двойката противоположности могат да бъдат помирени"; "противоположностите се привличат"; "всяко нещо съществува и не съществува в един и същи момент"; "всички истини не са нищо друго освен полуистини"; "всяка истина е половин неистина"; "съществуват две страни за всяко нещо" и т. н., и т. н. Той обяснява, че във всяко нещо съществуват два полюса, или два противоположни аспекта, и че тези "противоположности" са наистина само двата крайни момента на едно и също нещо, с редица междинни степени между тях. За илюстрация: топлина и студ, макар и "противоположни", в действителност са едно и също нещо, като различията се изразяват просто в степента на едно и също нещо. Погледнете термометъра и се опитайте да разберете, дали можете да откриете къде свършва "топлината" и къде започва "студът"! Не съществува такова нещо, като "абсолютна топлина" или "абсолютен студ" -двата термина "топлина" и "студ" просто показват различни степени на едно и също нещо и това "едно и също нещо", което се проявява като "топлина" и "студ", представлява просто форма, разновидност и степен на Вибрацията. Така "топлина" и "студ" са просто "двата полюса" на това, което наричаме "Топлина" - и явленията, които спадат към нея, са прояви на Принципа на противоположностите. Същият Принцип се проявява в случая със "светлината и мрака", които са едно и също нещо, а разликата се състои в различните степени между двата полюса на явлението. Къде свършва "тъмнината" и започва "светлината"? Каква е разликата между "голямо и малко"? Между "твърдо и меко"? Между "черно и бяло"? Между "остро и тъпо"? Между "шумно и тихо"? Между "високо и ниско"? Между "положително и отрицателно"? Принципът на противоположностите обяснява тези парадокси и нито един друг Принцип не може да го замести. Същият Принцип функционира на Ментално ниво. Нека вземем един радикален и краен пример - този за "любовта и омразата", две ментални състояния, които, както изглежда, са абсолютно различни. И все пак съществуват степени на Омраза и степени на Любов, както и една средна точка, при която използваме термини като "харесвам" или "не харесвам", които преминават едно в друго толкова постепенно, че понякога не знаем дали "харесваме", "не харесваме", или "нито едно от двете". И всички те са просто степени на едно и също нещо, както ще се уверите, ако за момент се замислите. И дори нещо повече (което според херметиците е и по-важното) - възможно е вибрациите на Омразата да се променят във вибрации на Любовта както в собствения ум, така и в умовете на другите. Мнозина от вас, които четат тези редове, лично са преживявали неволния бърз преход от Любов към Омраза, както и обратното. И вие следователно ще разберете възможността да бъде извършено това като се използва Волята с помощта на херметичните формули. "Добро" и "Зло" са само полюси на едно и също нещо и херметиците разбират изкуството на превръщането на Злото в Добро с помощта на приложението на Принципа на противоположностите. Накратко, "Изкуството на поляризацията" се превръща в етап от "Менталната алхимия", известна и практикувана от древните и съвременни херметични Майстори. Разбирането на Принципите ще позволи на индивида да промени собствената си Противоположност, както и тази на другите хора, ако отдели необходимото време и усилия за овладяването на изкуството.

V. ПРИНЦИПЪТ НА РИТЪМА

"Всичко тече навътре и навън; всяко нещо има своите приливи и отливи; люлеенето на махалото присъства във всяко нещо; ритъмът на залюляването надясно е ритъмът на залюляването наляво; ритъмът се уравновесява." Кибалион

Този Принцип олицетворява истината, че във всяко нещо се проявява едно равномерно движение - напред и назад, изливане и вливане, люлеене напред и назад, махалообразно движение, прилив и отлив, най-висока и най-ниска точка на вълната - между двата полюса, които съществуват в съответствие с Принципа на противоположността, описан преди малко. Винаги съществува действие и противодействие, движение напред и назад, издигане и спускане. Това се проявява в явленията на Света, звездите, космоса, хората, животните, ума, енергията и материята. Този закон се проявява в създаването и унищожаването на световете, във възхода и залеза на народите, в живота на всички неща и накрая в менталните състояния на Човека (и именно при него според херметиците разбирането на Принципа има най-голямо значение). Херметиците са разбрали този Принцип, откривайки универсалното му приложение, а освен това са открили известни средства за преодоляване на неговите последици в себе си с помощта на използването на подходящи формули и методи. Те прилагат Менталния закон за неутрализацията. Не могат да анулират действието на Принципа или да предизвикат преустановяването на действието му, но са се научили как да избягват неговите въздействия върху себе си до известна степен, зависеща от Овладяването на Принципа. Научили са се как да го ИЗПОЛЗВАТ, вместо да бъдат ИЗПОЛЗВАНИ от него. От този и други подобни методи се състои Изкуството на херметиците. Майсторът на Херметизма поляризира самия себе си до степен, в която желае да е в покой, и след това неутрализира Ритмичното люлеене на махалото, което би се стремило да го премести в другата противоположност. Всички индивиди, които са достигнали до определено ниво на Владеене на себе си, го правят в някаква степен, повече или по-малко несъзнателно, но Майсторът го прави съзнателно и чрез използването на своята Воля и достига до степен на Равновесие и Ментална Устойчивост, почти невероятна за голяма част от хората, които се люшкат напред — назад като махало. Този Принцип, както и Принципът за противоположностите, е бил задълбочено изучаван от херметиците и методите за неговото неутрализиране, противодействие и ИЗПОЛЗВАНЕ образуват важна част от Херметичната ментална алхимия.

VI. ПРИНЦИПЪТ НА ПРИЧИНАТА И СЛЕДСТВИЕТО

"Всяка Причина има свое Следствие; всяко Следствие има своя Причина; всяко нещо се случва в съответствие със Закона; Случайност не е нищо друго, освен името на Закона, който не е познат; съществуват много нива на причиняване, но нищо не се изплъзва от Закона." Кибалион

Този Принцип олицетворява факта, че съществува Причина за всяко Следствие и Следствие от всяка Причина. Той обяснява, че "всяко нещо се Случва в съответствие със Закона", че нищо никога не се случва "просто така", че не съществува такова нещо като Случайност; че макар и да съществуват различни нива на Причина и Следствие, по-горното доминира над по-долните нива и нищо никога не може да се изплъзне на Закона. Херметиците познават изкуството и методите за издигане над обикновеното ниво на Причина и Следствие до известна степен и с помощта на ментално издигане до по-високо ниво те се превръщат в Причинители, вместо в Следствия. Обикновените хора са носени, подчинени на обстоятелствата; волята и желанията на другите са по-силни от тях. Наследственост, внушение и други външни причини ги движат като пешки върху шахматната дъска на Живота. Майсторите обаче, издигайки се до горното ниво, владеят своите настроения, характери, качества и способности, както и заобикалящата ги среда. Те помагат да се ИГРАЕ ИГРАТА НА ЖИВОТА, вместо да бъдат играни и тласкани от чужда воля и от заобикалящата ги среда. ИЗПОЛЗВАТ Принципа, вместо да бъдат негови инструменти. Майсторите се подчиняват на Причиняването на по-висшите нива, но помагат да се УПРАВЛЯВА на собственото им ниво. В това твърдение се съдържа концентрираното богатство на Херметичното познание - който може, да го прочете.

VII. ПРИНЦИПЪТ НА РОДА

"Родът е във всичко; всяко нещо притежава свой Мъжки и Женски принцип; Родът се проявява на всички нива." Кибалион

Този Принцип е олицетворение на истината, че съществува РОД, проявяващ се във всичко - Мъжкият и Женски принцип функционират постоянно. Това е истина не само за Физическото ниво, но и за Менталното и дори за Духовното ниво. На Физическо ниво Принципът се проявява като ПОЛ, на по-високите нива приема по-висши форми, но Принципът винаги си остава същият. Всяко сътворяване - физическо, ментално или духовно - е невъзможно без този Принцип. Разбирането на неговите закони ще хвърли светлина върху много въпроси, които са смущавали ума на хората. Принципът на рода функционира дори в направлението на пораждането, възстановяването и сътворяването. Всяко нещо и всеки индивид съдържа двата Елемента или Принципа, или този велик Принцип, в себе си. Всяко нещо от Мъжки род притежава и Елемент от Женски род; всяко нещо от Женски род съдържа и Мъжки принцип. Ако искате да разберете философията на Менталното и Духовно Сътворяване, Пораждане и Възстановяване, трябва да разберете и да усвоите този Херметичен принцип. Той съдържа решението на много загадки на живота. Предупреждаваме ви, че този Принцип няма връзка с многобройните недостойни, вредни и гибелни похотливи теории, учения и практики, които се разпространяват под най-различни фантастични имена и които представляват унижаване на великия естествен Принцип на рода. Такива недостойни пробуждания на древните позорни форми на Фалосизма са с тенденцията да унищожават ума, тялото и душата и Херметичната философия винаги е отправяла предупреждение против подобни ретроградни учения, насочени към похотта, безнравствеността и извращаването на принципите на Природата. Ако се стремите към подобни учения, трябва да потърсите някъде другаде - в това отношение Херметизмът не съдържа нищо за вас. За чистия всички неща са чисти; за долния всички неща са долни.

Източник beinsadouno.com